1. Войни
Присъствието на руси в Константинопол е регистрирано в най-стария руски летопис „Повесть временных лет”, който датира от 10 в., а също така и във византийски извори (Константин Багренородни „За управлението на империята”). Първите контакти между Киев и Константинопол са враждебни. През 860 г. русите обсаждат византийската столица, а след това в началото на 10 в. руските дружини я застрашават неколкократно и опустошават околностите й, предвождани от Олег и Игор. Византийският император трябва да плаща годишен данък на киевския княз.
2. Търговия (9-15 век)
Знаменитото пътуването на княгиня Олга от Киев до Константинопол и посещението й при Константин Багренородни също е запаметено в древноруската Повест. В нея се съдържат и сведения за първите търговски договори между Киев и Византия. Под угрозата от нови обсади и нападения Византия се съгласява да даде права за свободна търговия на руските търговци от Киев и Новгород (договори от 907, 911, 943, 972). По река Днепър пристигали с еднодръвки голям брой търговци, които продавали донесените стоки: ценни кожи, восък, и много роби (военопленници от съседните на Киев територии под властта на печенегите). Обратно за Киев търговците отнасяли копринени тъкани, оръжия, златни произведения и луксозни стоки. Според К. Багренородни имало две флотилии с руски кораби: първата тръгвала от Киев през април и стигала през юни в Константинопол, а втората - от Чернигов и Переяславъл в северозападна Рус тръгвала по-късно и пристигала през август.1 Кварталът, в който отсядат руските търговци е в района на манастира свети Мамас, който се намира извън стените на града, в ъгъла на залива Златния рог до двореца Влахерни. Най-близката порта на града е Ксилопорта. През нея русите влизали в града на групи от по 50 души и невъоръжени и търгували с кожи, восък и роби. Имали право на шест месечен престой и издръжка за сметка на хазната.
През 11-12 в. най-вероятно се запазва същото положение, понеже Анaтоний (руски поклонник, посетил столицата през 1200 г.) описва наред с местата за поклонение и търговските улици на града.
Търговските отношения между Северните народи и Византия прекъсват за времето на татарското нашествие – средата и втората половина на тринадесети век, след което посредничеството в търговията на Византия в посока Север – Юг в района на Черно море и прилежащите му земи минава в ръцете на венецианците и най-вече на генуезките търговци, които стъпват на важните точки на комуницкации в Крим и при устията на големите северни реки – Днепър, Днестър и Волга.
През 14-15 в. русите отново се насочват към южните брегове на Черно море, но основният интерес е към земите в Мала Азия, а Константинопол остава встрани от движението на стоки. През този период руските земи са обединени от Московското княжество.
3. Поклонничеството (9-15 век)
Още от 9-10 век има сведения за руски поклонници в Константинопол. Но особено след покръстването на руския княз Владимир през 988 г. и приемането на християнството в Киев, руските монаси и поклонници са сред най-ревностните посетители на византийската столица. Едно от най-интересните и важно като исторически извор сведение е запазеното описание на Константинопол от 1200 г., излязло под перото на новгородския монах-поклонник Антоний2. Това описание се нарежда сред най-подробните изложения за светите места и реликвите на Константинопол.
Особено активна поклонническа вълна от руските земи към Константинопол започва през 14-15 в.(до 1453 г. – превземането на Константинопол от турците), за което свидетелстват множество описания на поклонници, наречени „хождения”3. Изглежда, че столицата на Империята се нареждала сред най-известните свещени за православните места, наравно със светите земи в Палестина и привличала множество поклонници. Някои от тези свидетелства представляват истински гидове за местата за поклонение и реликвите, които се пазели в различните храмове на града. Особено почитан е главният храм на града Света София. Други текстове съдържат уникални сведения за събития, които стават в града по време на престоя на съответния поклонник.
4. Книжовна дейност и църковни отношения между Москва и Константинопол (14-15в.)
От края на средновековието има редица сведения които показват активната роля на руски книжовници и преписвачи в Константинопол. Те имат свои центрове- скрипториуми като манастира John Prodromous or Studios, откъдето произлизат множество ръкописи и произведения от 14-15 в. В подобни общи средища се съжителствали монаси от Сърбия, Русия и България. Друго основно книжовно средище е манастира на Богородица Peribleptos.4 Известни са имената на Атанасий Серпуховски (Висоцки, 1387) и Ignatius of Smolensk – придружава московския митрополит Пимен в Константинопол (1389) .
През 1387 мипрополит Киприан пътува до Цариград. В неговата свита е включен и Атанасий Серпуховски (преподобен, паметта му се чества на местно ниво), който остава до края на живота си във византийската столица
В края на 14 и през 15 в. някои от московските митрополити пътуват до Константинопол – Пимен, Киприан (80-те години на 14 в.) във връзка с изясняването на статута на московската архиепископия. А на Киевския митрополитски престол през 13-14 в. се редуват византийци и руснаци. Тесните връзки на Константинополската патриаршия с руските земи продължават през цялото средновековие.